23 октомври 2009

Чудесата на Исус Христос като израз на спасителната Божия любов

Днес проповедта ще бъде посветена на чудесата на Исус Христос като израз на спасителната любов на Бога към падналия и страдащ човек.

1. Темата за чудесата, извършени от Спасителя, и днес предизвиква противоречиви мнения, но ние няма да се спираме на тях, тъй като за нас е несъмнено, че описаните в евангелските повествования чудеса са действителна изява на Божията сила, откровение на Божието всемогъщество и на спасителната власт на Сина. Сила, всемогъщество, власт – все понятия, които се използват, когато се заговори за същността на чудесата. Но за нас, християните, водещо си остава едно четвърто понятие – любовта. Чудесата са проявление на Божията любов към човека, преди всичко към страдащия, нуждаещия се човек, към този, който моли да бъде изцелен, да получи прощение и милосърдие.

Чудесата на Исус Христос са знамения на милосърдната любов, възвестена както от Стария Завет, така и от Новия. Четенето на Евангелията ни позволява да разберем, да почувстваме, че източник на Исусовите чудеса е любящото и милосърдно сърце на Бога, което в същото време се явява живо, пулсиращо човешко сърце. Христос извършва тези чудеса, за да предизвести победата Си над всяко зло, съществуващо в света – физическото зло, нравственото зло, т.е. греха, и накрая – победата си над сатана, който в човешката история се явява “баща на лъжата”.

Исус върши чудеса заради човека. Тези дела, съгласно изкупителните цели на Неговото служение, възстановяват доброто на мястото, където злото е пуснало дълбоки корени. По този начин възприемат чудесата тези, които са ги изпитали или са били техни свидетели. Евангелист Марк ще напише по-късно за тях следното: “защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.” /7:37/.

2. Внимателното изучаване на евангелските текстове ни позволява да забележим, че никаква друга причина не може да обясни всички “чудеса и знамения” на Човешкия Син, освен любовта към човека, милосърдната любов.

В Стария Завет пророк Илия ползваше “огън от небето”, за да потвърди своята пророческа власт и да накаже маловерието /вж. 4 Цар. 1:10/. Когато апостолите Яков и Йоан се опитвали за уговорят Исус да накажат с “огън от небето” едно самарийско село, което им отказало гостоприемство, Той решително им забранил да сторят това: “Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.” /Лука 9:55/. Нито едно от чудесата на Христос не е послужило, за да бъде наказан провинилия се човек.

3. Характерен е епизодът, случил се при залавянето на Исус под стража в Гетсиманската градина. Петър бил готов да защитава своя Учител, той даже ударил слугата на първосвещеника и му отсякъл дясното ухо. Христос веднага наредил на Петър да прибере меча в ножницата и изцелил ухото на пострадалия. Христос не се възползвал от чудотворната Си сила, за да осигури собствената Си защита, и не помолил небесния Си Отец да Му изпрати “дванадесет легиона ангели” /Мат. 26:53/, за да накаже враговете Си. Всичко, което вършил Христос, в това число и чудесата, е извършено в дълбоко единение с Отец. Христос върши всичко заради Царството Божие и спасението на човека. Той върши всичко от любов към човека.

4. Ето защо от самото начало на Своята спасителна мисия Христос отхвърля всички “предложения” на изкусителя, започвайки с превръщането на камъните в хлябове. Силата на Месия не служи за постигането на някакви мними цели, изключена е и всякаква суетна слава. Този Който е дошъл да свидетелства за истината, Който Сам е истина, винаги действа в пълно съгласие със спасителната Си мисия.

Ако, от една страна, чудесата на Исус разкриват Неговата Божествена власт, благодарение на което учениците и други хора са в състояние да разпознаят в Него Божия Син, то, от друга страна, те ни показват Неговата доброта, щедрост и простота, т.е. най-ярките черти на Човешкия Син.

5. В самия начин, по който Исус върши чудесата Си се проявява Неговото необичайно смирение, деликатност и чувствителност. Колко много материал за размисъл дават думите, казани от Исус при възкресяването на дъщерята на Яир: “Детето не е умряло, а спи.” /Марк 5:39/! Тук няма да обръщам внимание на традиционните тълкувания, а ще си позволя да ви насоча към нещо ново. Нима с тези думи Христос не желае някак си да “умали” значението на извършеното, което се и потвърждава от строгата забрана чудото да не бъде разгласявано. По същия начин Той постъпва и в много други случаи – при изцелението на глухонемия или след изповедта на Петър.
Знаменателно е, че по време на изцелението на глухия и заекващ човек, Христос предпочел да отведе страдалеца по-далеч от народа, насаме, и като погледнал към небето, въздъхнал и казал: “Еффата”, което значи: “Отвори се”. Тази въздишка може да се разбира и като молитва, но и като съчувствие.

6. Някои от чудесата си Исус извършил в събота, но не за да наруши тържествения характер на съботния ден, посветен на Бога, а за да покаже, че този свещен ден по особен начин е белязан от спасителното Божие действие. На юдейските обвинения, че нарушава съботния ден, Той простичко отговарял: “Отец Ми работи досега – и Аз работя.” /Йоан 5:17/. И това е “работа” за доброто на човека, която не противоречи на светостта на съботата, а я подчертава: “Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата.” /Марк 2:27-28/.

7. Признавайки истинността на евангелските повествования за чудесата на Исус, а единственото препятствие за такова признание е предварителното изключване на свръхестественото, не можем да се усъмним в това, че всички чудеса и знамения на нашия Господ са подчинени на единна логика. Тази логика на Божественото домостроителство на спасението служи на откровението на любовта – милосърдната любов на Бога, побеждаваща злото с добро, за която свидетелства самото присъствие и действие на Исус Христос в човешкия свят. Чудесата и знаменията са включени в това домостроителство и като такива се явяват предмет на нашата вяра в контекста на Божествения замисъл за спасение и тайната на Изкуплението, извършено от Исус.
8. Да се обърнем сега към самото съдържание на Христовите чудеса, за да установим какво е имало в тях и какво - не. Преди всичко поразява фактът, че от общия брой чудеса Христови, с които са пълни Евангелията, огромното мнозинство са изцелявания, при това значителен брой такива изцелявания са изброени поотделно, но още по-голям брой не са поотделно изложени, а само са отбелязани като масови изцелявания. Господ се изобразява като чудотворен изцелител, заобиколен от болни телом и духом, бесновати, прокажени, разслабени, слепи и т.н. Човешката мъка и страдание застава пред Него в цялата си безпомощност и безпризорност и Той "съжалява" тази човешка мъка и страдание и помага на това страдащо човечество. В Евангелието неведнъж се повтаря следната картина: "И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог." (Матей 15:30-31). В земята Генисаретска, "И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха; и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той. И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха." (Марко 6:54-56). "И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги." (Лука 4:40). " Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си. А Той се оттегляше в пустините и се молеше." (Лука 5:15-16). Общото впечатление от явяването на Исус сред народа е изразено в следните думи от Евангелието от Матея: "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели." (Матея 4:23-24). Или същата мисъл по-кратко е изразена в речта на апостол Павел към Корнилий: "Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него." (Деяния 10:38). Господ е проявявал състрадание към страдащото човечество, Той го е съжалявал. Бидейки Самият Той по Своето непорочно и съвършено човешко естество свободен от тези болести и страдания, които са дошли в света като следствие от първородния грях, Синът Човешки със състрадателна любов приемал чуждите страдания, както това е отбелязано от евангелиста (Матея 8:16-17): "Той наистина понесе печалта ни, И със скърбите ни се натовари;" (Исая 53:4).
На фона на това общо изцеляване и благотворене отделните случаи на изцеляване, специално подчертани в Евангелието, представляват само единични епизоди, отбелязани поради едни или други особености, но всичко това са дела на човешко милосърдие, извършени според Божията воля. Състраданието към човешката мъка е подбуда за извършването и на друга категория чудеса - за възкресяването на мъртви. Това е казано направо за възкресяването на сина на Наинската вдовица: "И Господ, като я видя, смили се за нея (вдовицата) и рече й: Недей плака." (Лука 7:13) и възкресил отрока. Възкресяването на дъщерята на Яир е извършено по негова молба за изцеляване на дъщеря му: "Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее." (Матея 9:18) и когато девицата умряла, "И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи." (Лука 8:52). Това също, разбира се, е било дело на състрадателно милосърдие към човешката скръб. Но същото трябва да кажем и за възкресяването на Лазар. Верен на своя общ характер, Евангелистът Йоан наистина подчертва символично-тържествената страна на това чудо като "знамение на победата" над смъртта, като явяване на славата Божия (Йоан 11:4, 40-42), но това в никакъв случай не умалява другата страна на това чудо - това, че то е било акт на състрадание към скръбта на сестрите на умрелия, която е била споделяна от неговите близки (11:19,31,33) и от самия Господ (11:35-36,38), при това тази човешка скръб на Господа е изразена с особено голяма сила: "Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! ... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба". В този смисъл евангелските възкресявания могат да бъдат отнесени към много по-голямата група чудеса на изцеление и благотворене, движени от състрадание и милосърдие, от желание да се облекчи човешката скръб, да се направи човешкия живот по-лек и безпечален, да се помогне на страдащото човечество. И е забележително, че в евангелското повествование в огромното мнозинство от случаите не се посочват някакви специални основания за извършването на чудесата или за избора на онези, над които те са извършени. Има, наистина, редица случаи, когато чудото е измолено или се дава в отговор на гореща вяра, но като правило изцеляванията се извършват за всички страдащи, срещащи се на Христовия път. Страданието като такова вече привлича неговото благотворене. Не е изключение и последното чудо на Господа, изцеляването на ухото на роба Малх (Лука 22:49-51). "И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде" (Лука 7:16, ср. Йоан 6:14). Също такова значение на благотворене и състрадание (освен ознаменувателното значение като прообраз на Евхаристията) има и двукратното насищане на народа в пустинята. Разказът за насищането на 5000 народ с пет хляба е изложен при Матей (14:14-21) в следния контекст: "И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат". Още по-изразителен е този контекст при Марко (6:33,сл.): "А като отидоха людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно" и т.н. Същото имаме и при насищането на 4000 народ със 7 хляба: "А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя" и т.н. (Матея 15:32). Също и при Марко (8:1-3): "През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч" и т.н. По такъв начин и това чудо има значение на благотворене, на грижа за човешките нужди. Ако се отвлечем от чудотворния характер на това насищане, можем да кажем, че Господ просто е искал да нахрани гладните и не е пренебрегнал и телесните нужди на народа, но и тук е проявил грижа и състрадание, съжалил е хората (и това човешко чувство към страдащото човечество ще бъде изискано и от нас на Неговия Страшен Съд). И впечатлението на народа от това чудо е било подобно на онова от неговите изцеления: "Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света" (Йоан 6:14).
В заключение на тази проповед трябва да подчертаем отново, че безкрайното съществуване и могъщество на Бога се явява за нас и безкрайна любов. За това свидетелстват чудесата, които са неразделна част от домостроителството на Въплъщението и Изкуплението, като знамения на тази милосърдна любов, с която Бог изпрати Сина Си заради нас, човеците, и заради нашето спасение. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” /Йоан 3:16/.

Нека да не оставим тази велика любов без достоен, изпълнен с благодарност отговор, последователно потвърждаван от нашите дела и от целия ни живот.

21 октомври 2009