Снимки от Бъдни вечер 2012

КРАТКО СЛОВО ЗА БЛАГОСЛОВЕНАТА МАРИЯ

                 І. 1. Вярвам, че никой библейски образ не е попаднал случайно в Писанието и за нас е важно правилно да разберем какво Бог е искал да ни каже чрез него, чрез думите и делата, с които е останал в писаното Божие откровение. За съжаление някои библейски образи са се превърнали в ябълка на раздора за отделните течения в християнството и по този начин те постепенно са изгубили чисто човешкия си облик благодарение на богословските противоречия. Достатъчно е тук да посочим за пример две имена – Петър и Мария, майката на Исус Христос.

         2. При Петър големият въпрос е свързан със специалното изявление на Христос, дадено в отговор на изповедта: “Ти си Христос, син на живия Бог”. Исус заявява на Своя ученик: “Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата. Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.” /Мат. 16:16-19/. Не ще и дума, че казаното от Христос е твърде силно, за да бъде подминато с лека ръка. Дотук обаче свършва съгласието между богословите. За едни от тях думите на Исус се отнасят до самата изповед на Петър и в по-широк смисъл на думата – до апостолското учение за Христос. За други обаче казаното е насочено непосредствено към самия Петър, на когото по този начин е поверено първенството в Църквата, което му дава право и на специални правомощия – “да връзва и развързва”. Когато този възглед се съедини с исторически непотвърденото предание, че Петър е първият епископ на Рим, се ражда и учението за върховенството на папата като приемник на първия апостол. Това учение се поддържа официално и до днес от Римокатолическата църква и се явява нейна основна особеност.

         ІІ. 1. Днес ще се спрем по-подробно на втория новозаветен образ, който продължава да предизвиква крайни мнения и оценки. Често отношението, към него се превръща в един от белезите, по който трите основни християнски течения се различават помежду си. И тук най-общо основният проблем може да се формулира така: заслужава ли Мария особено поклонение или към нея трябва да се отнасяме като към напълно обикновен човек?

         2. Сами разбирате, че изборът ми да говоря за Мария не е случаен. Наближаващият празник ни дава един добър повод да се замислим какво е нашето лично отношение към майката на Богочовека Христос. Защото няма никакво съмнение, че именно тя е Негова майка в пълния смисъл на тази дума. Богочовекът Исус Христос получи своята човешка природа от тази скромна и бедна девойка, която Бог избра. На това неразделената Църква е настоявала много последователно, защото е намирала, че по този начин обосновава действителността на Боговъплъщението. Христос прие истинска, а не призрачна, привидна човешка природа. По тази причина Църквата е отхвърлила мнението на Несторий, според когото Мария е просто Христородица, а не Богородица.

         3. Като всички останали човеци Христос имаше Своя майка, но за разлика от тях нямаше Свой земен баща. Беше заченат по свръхестествен начин – Святият дух слезе върху Мария и Всевишният я осени. Неговата майка не беше познала мъж, беше девица и нейното девствено зачатие е важен елемент от християнското учение за Въплъщението.

         4. Но това не се оказало достатъчно за Римокатолическата църква, която впоследствие добавила и учението за непорочното зачатие на Мария и нейното възнесение в тяло на небесата. Това развитие на мариологията на Запад не бива да ни изненадва. Тя достигнала до такива формулировки, каквито на Изток никога не е имало през цялата църковна история. Затова свидетелства и тази малка извадка от частта, посветена на Мария в Краткия католически катехизис: “Дева Мария бе предопределена от Бога още от вечността да стане майка на Божието Слово. Затова Бог я предпази от първородния грях и бе зачената без грях. Безскверното зачатие на Божията Майка е една от най-големите благодати, които Бог е дал на човека. Бог би могъл да създаде по-голям свят и по-голямо небе, но Той “не би могъл” да създаде по-велика Майка от Божията Майка, защото не може да има по-велик Син от Божия Син. Дева Мария е истинска Майка на Христо, Син Божи. Затова я наричаме Богородица, а не Христородица. Ние не обожаваме Дева Мария като божество, създадено от добродушното въображение на благочестивите души. Но ние я почитаме като истинска Майка на Спасителя, пълна с благодат, която свърза завинаги и безвъзвратно целия си живот с живота на Божия Син и чрез Него с живота на целия Божи народ. Както Въплътеното Слово имаше нужда от една Майка, за да се въплъти и стане човек, така и Божият народ, това малко, безпомощно дете, има нужда от една Майка, за да расте и върви уверено към вечното спасение. Затова ние наричаме Божията Майка “наша Майка”, “Зора на изгряващото Слънце” и “Майка на Христовата църква”.

         5. Макар че в прочетения откъс има и някой верни по същество изявления, като цяло той показва какво голямо отстъпление от новозаветните свидетелства и от духа на Писанието е направено, за да се изгради един свръхчовешки образ на Мария. До такива печални резултати се стига всеки път, когато на Преданието се придаде по-голяма тежест, отколкото на Писанието. Какво обаче печели Католическата църква от този свръхчовешки и дори нечовешки, измислен облик на Христовата майка? Аз смятам, че по този начин истинското въздействие на нейния образ не нараства, а неимоверно намалява. Наред с това и самото спасително дело е лишено от драматизма, който носи истината, че Христос прие не някаква безгрешна човешка природа от своята земна майка, а прие “плът като нашата”, плът, подвластна на греха, за да удържи победа над греха и смъртта. Ако беше приел безгрешна природа, как щеше да възтържествува над греха?  Виждате как идеализирането на Мария принизява победата на нейния Син, а от това при всички случаи губи истината, изразена в Евангелието. Мария може да получи подобаваща оценка и без да й бъде съчинявана нова биография.

         ІІІ. 1. Но съществува и една друга крайност, която може и да не е толкова опасна като първата, но все пак трябва да бъде отбелязана и порицана. На почитанието към Божията майка в католицизма протестантството често отговаря с открито пренебрежение, враждебност или безразличие към образа на Мария. Когато отворим един протестантски коментар на Евангелията, ще се натъкнем на едно последователно подчертаване, че каквото и да е казано от и за Мария, то всъщност не означава нищо особено. Благовещението твърде много напомня на подобни събития в Стария Завет. Когато ангелът казва на Мария “Здравей, благодатна!”, това по същество са същите думи, които чули и Ной, Мойсей и Давид. Изявлението “Господ е с теб” било казано и на Гедеон, а “благословена си ти между жените” – та Яил. Тези примери обаче не омаловажават изключителния характер на самото събитие. Никой от посочените старозаветни герои не е чул вестта, че ще роди Божия Син. Няма съмнение, че думите на ангела не са израз на особено поклонение към Мария, но все пак съдържанието, което се крие зад тях е неповторимо -    отвъдният за света Бог ще придобие реалност в роденото от една юдейска жена дете и ще приеме човешки образ. Можем ли да си представим какво е било въздействието на тази вест върху Мария? Евангелието простичко ни казва, че тя много се смутила от думите на ангела и размишлявала какъв ли ще е този необичаен поздрав. Няма съмнение, че смущението й е било твърде силно, защото ангелът добавил: “Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение”. Скромната и бедна девойка от Назарет била удостоена от Бога с такова голямо благоволение, каквото никоя жена не била получавала дотогава. Тя била избрана за осъществяването на една уникална цел – да даде човешка природа на Божия Син. Някои биха възразили, че Бог можеше да избере всяка друга юдейка от потеклото на Давид, тъй като определящи били не личните заслуги или добродетели, а Божието благоволение, т.е Неговото снизхождение и милост. Но факт е, че Бог избра именно Мария.

         2. Невъзможно е да разсъждаваме адекватно за Божествената логика на този избор, но за нас по-важно е да се вгледаме в чисто човешките му измерения. Божественият избор доведе до една радикална промяна в живота на Мария. От този разговор с ангела животът й никога не можеше да бъде вече същият. И ние виждаме ясно това от кратките фрагменти в Евангелието, посветени на начина, по който тя приемаше всичко, което се случваше с нейния син. Когато старецът Симеон благославяше малкия Исус, той каза на майка му следните пророчески думи: “Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израел и за белег, против който ще се говори. Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.” Тези думи се сбъднаха по много драматичен начин при страданията и разпятието на Христос. Да, тогава страдаше не само Мария, но могат ли да се сравнят страданията на останалите с тези на майката, която става очевидец на нечовешките мъки и агонията на своя първороден син. Едва ли има друг човек, чието сърце да беше засегнато толкова дълбоко, толкова интимно от изпълняващия се спасителен план. Наистина душата на Мария беше пронизана като от меч – тя беше принудена да гледа ужасните мъки на своя син, който умираше невинен в разцвета на силите си. Но, ще кажат някои, ако тя имаше правилна представа за това Кой е нейният син, нямаше да страда толкова, а по-скоро щеше да се радва. И ето така стигаме до още едно нечовешко и даже цинично изказване, което желае на свой ред да отнеме чисто човешките аспекти на драмата, която преживя Мария. Нека да не забравяме, че и Христос се просълзи, когато видя мъката на сестрите на починалия Лазар. Обичащото сърце плаче за загубата на този, когото обича. Колко повече скърби майчиното сърце за трагичната, позорна смърт на своя любим син! И това, именно това показва по особено въздействащ начин колко действително и невероятно е спасението, което Бог извърши. Той влезе в човешката история по един радикален начин – в определен момент, на определено място Той стана част не само от всемирната история, но и от семейната и личната история на определени хора. От самото Си раждане в този свят Бог се запечати по съвсем интимен начин в сърцата на Своите земни родители и особено в сърцето на Своята майка. Да, мъката на Божията майка, нейните изплакани сълзи са покъртително доказателство за действителността на Въплъщението.

         3. Но нима самият Христос не показа на майка си, че тя не заема в сърцето му по-специално място от всички останали човеци. Не й ли каза Той по време на сватбата на Кана Галилейска: “Какво имаш ти с Мен, жено? Часът Ми още не е дошъл.” /Йоан 2:4/? Не я ли пренебрегна Той, когато веднъж Му известиха, че е дошла заедно с братята Му? Тогава Исус каза: “Коя е майка Ми и кои са братята Ми?... Защото който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.” /Мат. 12:48-50/. Няма съмнение, че Исус каза всичко това, но предназначението на Неговите думи не беше да отрече или омаловажи връзката, която го свързваше с Мария. Той просто подчертаваше, че е дошъл да покаже, че е възможно една нова връзка с Бога и между хората. Мария си оставаше Негова майка и синовната Му загриженост към нея се прояви по трогателен начин на кръста. Тогава, малко преди да издъхне Исус “като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син! После каза на ученика: Ето твоята майка!” /Йоан 19:26, 27/. Той повери майка Си на грижата на Своя любим ученик. Не засилва ли тази проява на синовна любов въздействието на случващото се, не разкрива ли това колко многоизмерна беше трагедията, която нашият Господ преживяваше на кръста? Той беше като нас, носеше бремето на плътта. Беше с крехко и смъртно тяло, защото беше роден от жена като всички нас. Присъствието на Мария е едно мълчаливо напомняне, че заради нас и заради нашето спасение Господ се оприличи във всичко на нас. Да, Той стана човек, но беше и син на една съвсем определена жена, беше поверен на нейните грижи и майчина любов.

         4. Едва ли е нужно да ви убеждавам, че животът на Мария беше неотделимо свързан с живота на сина й. След смъртта, възкресението и възнесението Му тя свърза живота си с Неговата Църква. Нямаме сведения от Писанието, че приживе тя е била почитана по някакъв по-особен начин, но не можем да се съмняваме, че е била уважавана. Тя наред с апостолите е била живо свидетелство за истинността на Благовестието пред онези, които не са имали възможността да видят с очите си Христос.

         Надявам се, че ще се съгласите, че крайностите в оценките за Мария са неприемливи от библейско гледище. Добросъвестният прочит ни разкрива една скромна млада жена, чието покорство може да ни служи за пример. Колко от нас ще откликнат на Божиите думи с такава готовност: “Ето Господната слугиня пред теб; нека ми бъде според твоите думи” /Лука 1:38/? А Писанието ни уверява, че тази изразена готовност е последвана от едно всеотдайно служение  - служението на майката, готова да даде всичко от себе си за благото на своя син. И на това служение, представено в образа на Мария, ние отдаваме тази сутрин заслужена почит.

         Бог да ви благослови!